Изгря Луната, а Нощта
до мене тихичко приседна.
Дали защото бе сама,
тя някак тъжно ме погледна.
Разказа ми за свойте мъки
и тайните си ми разкри,
и всички болки и разлъки
заляха нейните очи.
А всъщност тъй красива бе.
С ръце сълзите й изтрих
и влюбих се като дете,
и чувствата си й открих.
С надежда и със трепет нов
погледна ме и ме прегърна,
целуна ме и от любов
във нежно утро се превърна.
© toti All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
