18 mar 2014, 22:35

Само миг... 

  Poesía » Filosófica
571 0 3

Само миг...

Непокорна съм в старите пътища,
накъсана в стих недописан,
разпиляна във следващо връщане,
непокорна съм... светла и бяла.

Непокорна съм в дългите вечери,
в пурпурен пристан след лятото.
Светя залезно в огнена пепел,
... затаена във вятър... накъсано.

Непокорна съм, с дъжд кехлибарен
пресушавам реки от неверия.
Непокорна съм и съм вечна,
разлята в жива вода, ненамерена.

Непокорна съм, на посоки различна,
изпята в песента на бяла чучулига!
Непокорна съм днес, а утре... смирена 
в безвремие... миг между световете.

 

© Ванина Константинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??