Само миг...
Само миг...
Непокорна съм в старите пътища,
накъсана в стих недописан,
разпиляна във следващо връщане,
непокорна съм... светла и бяла.
Непокорна съм в дългите вечери,
в пурпурен пристан след лятото.
Светя залезно в огнена пепел,
... затаена във вятър... накъсано.
Непокорна съм, с дъжд кехлибарен
пресушавам реки от неверия.
Непокорна съм и съм вечна,
разлята в жива вода, ненамерена.
Непокорна съм, на посоки различна,
изпята в песента на бяла чучулига!
Непокорна съм днес, а утре... смирена
в безвремие... миг между световете.
© Ванина Константинова All rights reserved.
