ЛЕТИМ –  САМО НА УСТНИ

                   „... на брега на моето лято...”

                                                  Петър Караангов

Акостираха устни

на брега на моето рамо.

Там намериха устни –

забравени в края на Лятото.

Устни във устни –

окръглèн Хоризонт.

И пробудени литнаха,

да се надбягват със вятъра –

в милосърдния свят –

на съкровени луни,

където сенките скитаха слети.

С вкус на щастлива тъга,

на завръщане,

по обратния път – към сърцето,

с рефрена – най-тихия,

с мигът – най-краткия –

в епилога, отеснял

от грижовните бащини стъпки.

Небето им бе Път и Посока

и не свършваше.

Импровизираха птиците

и дълго, дълго се плискаха

с водопада на бистрото слънце...

Устни във устни,

като препълнена къща,

с полудяло мушкато,

грейнало –

в късно, невръстно разпятие –

в ръцете – достолепни на майките.

Акостираха устни

на брега на моето Лято.

И намериха устни...

за дългата Зима!