Само на устни
ЛЕТИМ – САМО НА УСТНИ
„... на брега на моето лято...”
Петър Караангов
Акостираха устни
на брега на моето рамо.
Там намериха устни –
забравени в края на Лятото.
Устни във устни –
окръглèн Хоризонт.
И пробудени литнаха,
да се надбягват със вятъра –
в милосърдния свят –
на съкровени луни,
където сенките скитаха слети.
С вкус на щастлива тъга,
на завръщане,
по обратния път – към сърцето,
с рефрена – най-тихия,
с мигът – най-краткия –
в епилога, отеснял
от грижовните бащини стъпки.
Небето им бе Път и Посока
и не свършваше.
Импровизираха птиците
и дълго, дълго се плискаха
с водопада на бистрото слънце...
Устни във устни,
като препълнена къща,
с полудяло мушкато,
грейнало –
в късно, невръстно разпятие –
в ръцете – достолепни на майките.
Акостираха устни
на брега на моето Лято.
И намериха устни...
за дългата Зима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Миркова Всички права запазени
