vitaniya (Таня Цветанова)
3 4182
27 abr 2009, 9:29

Само нея 

  Poesía » Otra
2346 0 20

 

 

 

 

аз не зная езика им

все по-трудно разчитам мълчанието

зад сенките на булеварда

тиха е вечер тъгата му

преди да заспи под крака им

прегърнал няколко стотин дози умора

и пакетчета потъпкана уязвимост

във които заглъхват

остатъците от душата му

все едно по кое време на годината

е

не напомням за себе си

мълча

събирам думи

за следващото разминаване

прекалено краен е акцентът

върху образи

липсват ми смекчените граници

плавното движение на мисли

заключени в идея за стих -

отворение

което припомня тъга...

която стои ненатрапена

през очите на стареца

и гали плътта му

докато вятърът целува

пресъхналите му клепачи

и те проронват капчица живот

върху изсъхналите коренища

по ръцете му

не мога да застана  

между два сезона

и да тръгна със новия

по-лесен

по-чист

не-докоснат

не-разбрала за себе си

смисъла от дарената последна стъпка

от живота му

преместила акцента върху стареца

от булеварда

но помня дълго само нея

и липсата

на повод за оставане

 

 

 

© Таня Цветанова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??