21 ago 2008, 6:50

само омраза

  Poesía » Otra
1.1K 0 8
аз съм тук и крещя
усети полъха на разкъсаните ми крила
аз съм тук и кървя
изкупвам вината на своите дела
 
аз, на колене и прося
отнеми болката на хилядите разпилени мечти
аз, всред нищото вися
любов не ща, само да дойдеш и да ме целунеш ти

аз, огромна грешка на съдбата
за тялото ти, желание и пепел, страст пилея
аз, горяща като факла
на кладата от грешките си все ще тлея

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато имаш време и тръгнеш да се учиш - имаш една школа подарък от мен, аз свиря, а междувременно пиши- правиш го чудесно!
  • хахаха адски ми се иска да свирех... баща ми свири и се опитах да се науча на просто нямам време...но съм си обещала че няма да оставя това така :P
  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=83167
    Поздрав за теб, много ми допадна всичко, което прочетох днес - твое имам предвид, върна ме в едни години..., наистина ли свириш на китара?
  • ами аз не вярвам в бог ... но не само те мразиш тази поза на колене...просто понякога,колкото ида е унезетелно...човик се пречупва и настапва именно тя...
  • мда, хубаво е, само тази поза - на колене, когато е за удоволствие е супер, при всички други ситуации не я уважавам! А твоето сърце, макар и изстискано е сърце а боец, нали? Не си цапай коленете, закърпи си крилете по-добре... Ако написаното обръщение не е към човек, т.е. ако е към Бог, тогава вече е друга ситуацията...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...