19 oct 2007, 11:35

~Само просяк спомени пази 

  Poesía
1169 0 3
Малко години, а сякаш векове.
Душата износена.
Няма какво да се обере.
Въздишката е изпросена.
***
Не съм твоя. Нито своя съм.
Аз съм ничия. И чужда.
Блед спомен от детски сън.
Прах, спомени не пробужда.

Бяла не съм. Бях едно време.
С цветове не ме описвай.
От очите капе натежало бреме.
Не ме рисувай, не ме изписвай.

Друга съм от тази.
Не съм и аз вече дори.
Само просяк спомени пази.
Докато с времето не изгори.

А не желая прашни спомени.
От минали животи...
Не желая да помня дори
… старите актьори.









© Васи Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??