~Само просяк спомени пази
Малко години, а сякаш векове.
Душата износена.
Няма какво да се обере.
Въздишката е изпросена.
***
Не съм твоя. Нито своя съм.
Аз съм ничия. И чужда.
Блед спомен от детски сън.
Прах, спомени не пробужда.
Бяла не съм. Бях едно време.
С цветове не ме описвай.
От очите капе натежало бреме.
Не ме рисувай, не ме изписвай.
Друга съм от тази.
Не съм и аз вече дори.
Само просяк спомени пази.
Докато с времето не изгори.
А не желая прашни спомени.
От минали животи...
Не желая да помня дори
… старите актьори.
Душата износена.
Няма какво да се обере.
Въздишката е изпросена.
***
Не съм твоя. Нито своя съм.
Аз съм ничия. И чужда.
Блед спомен от детски сън.
Прах, спомени не пробужда.
Бяла не съм. Бях едно време.
С цветове не ме описвай.
От очите капе натежало бреме.
Не ме рисувай, не ме изписвай.
Друга съм от тази.
Не съм и аз вече дори.
Само просяк спомени пази.
Докато с времето не изгори.
А не желая прашни спомени.
От минали животи...
Не желая да помня дори
… старите актьори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васи Всички права запазени
