19 окт. 2007 г., 11:35

~Само просяк спомени пази

1.5K 0 3
Малко години, а сякаш векове.
Душата износена.
Няма какво да се обере.
Въздишката е изпросена.
***
Не съм твоя. Нито своя съм.
Аз съм ничия. И чужда.
Блед спомен от детски сън.
Прах, спомени не пробужда.

Бяла не съм. Бях едно време.
С цветове не ме описвай.
От очите капе натежало бреме.
Не ме рисувай, не ме изписвай.

Друга съм от тази.
Не съм и аз вече дори.
Само просяк спомени пази.
Докато с времето не изгори.

А не желая прашни спомени.
От минали животи...
Не желая да помня дори
… старите актьори.









Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...