25 jun 2007, 14:21

САМО С ОЧИ

  Poesía
775 0 2

САМО С ОЧИ

Искам всичко
               само с очи да ти кажа.
              Аз отдавна научих
                        на очите ти тихия говор.
 Не гласът ти - очите ти
               казаха първо "обичам!"
         И до днес този поглед -
                              и денем, и нощем -
                                     спира дъха ми и ми взема ума...
Не, за Бога, не отвръщай очи!
                   Нека всичко ти кажа,
                             или поне да опитам,
          пък тогава - върви
                        и живей както искаш!...

Ще усетиш ли някога
          как получавам дива аритмия,
                            щом те видя?
Как пулсира в гърлото
          моето свито сърце,
                     ако само за миг те докосна?
                 Не, едва ли!
Явно Бог е решил
            чрез тебе и моята болка по теб
                          да ме учи на вяра и на смирение...
             Тъй да бъде! Амин!
Нека само с очи да говоря,
                    че гласът се променя,
                        а устата изричат полуистини често...
    Погледни ме - и после върви!
Искам всичко
                     само с очи
                                   да ти кажа...

030805

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,бог ни учи чрез болките на вяра и смирение!
    Дано си научим уроците скъпа!
  • Теменужка , мила дружка, бях се затъжила за теб!А ти си написала прекрасен стих!Радвам се , че те чета! Цветята ги обичаме най-вече с очи!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...