Ти влезе в очите ми и остана,
потопи се в синевата на ириса.
Погледнеш ли ме, ще се познаеш,
няма да мога от теб да го скрия.
Ослепи ме като мълния лятна,
запали в мен неугасими пожари.
Разля се в Душата като огнена лава,
дето всичко по пътя си изгаря.
И как спасение да искам,
когато жив огън си в сърцето -
с тебе разбра, че още е живо,
само с теб прозорчето свети.
С тебе - горя и изгарям,
с теб съм във Ада и Рая.
С теб - небето се отваря,
с теб - умирам и се съживявам. 
Игра със огъня това е,
гори живо месо, щом те запали.
Но всеки - този огън си мечтае, 
дори изгаряйки - сърцето го желае...