Jul 20, 2013, 8:15 PM

Само с теб

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Ти влезе в очите ми и остана,
потопи се в синевата на ириса.
Погледнеш ли ме, ще се познаеш,
няма да мога от теб да го скрия.
Ослепи ме като мълния лятна,
запали в мен неугасими пожари.
Разля се в Душата като огнена лава,
дето всичко по пътя си изгаря.
И как спасение да искам,
когато жив огън си в сърцето -
с тебе разбра, че още е живо,
само с теб прозорчето свети.
С тебе - горя и изгарям,
с теб съм във Ада и Рая.
С теб - небето се отваря,
с теб - умирам и се съживявам. 
Игра със огъня това е,
гори живо месо, щом те запали.
Но всеки - този огън си мечтае, 
дори изгаряйки - сърцето го желае... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...