4 dic 2005, 22:15

Само споменът те боли 

  Poesía
932 0 3
Не съм там...
Виждаш само името ми.
Искаш да ме докоснеш,
но си забравил
как се прави това.
Стига глупави лъжи!
Докосни,
докосни,
докосни
прага на болката,
в очите на неродени мечти
и го оцвети в розово.
В тишината от думи вали
зелен дъжд от лъжи
и в локвите жабите бягат,
за да не загубят
своите спомени.
Казваш ми,
че мислите ти са мои,
а си ги скрил
под лавина от камъни.
Всеки миг ще ме затрупаш
със тях
и душата ми само -
гълъб бял
ще отлети
до небето на нашето
ВЧЕРА,
където още ме обичаше
Ти...
Не съм до теб...
Само споменът те боли.

© СветлИНКА в тунела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??