Не съм там... Виждаш само името ми. Искаш да ме докоснеш, но си забравил как се прави това. Стига глупави лъжи! Докосни, докосни, докосни прага на болката, в очите на неродени мечти и го оцвети в розово. В тишината от думи вали зелен дъжд от лъжи и в локвите жабите бягат, за да не загубят своите спомени. Казваш ми, че мислите ти са мои, а си ги скрил под лавина от камъни. Всеки миг ще ме затрупаш със тях и душата ми само - гълъб бял ще отлети до небето на нашето ВЧЕРА, където още ме обичаше Ти... Не съм до теб... Само споменът те боли.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.