Само сълзите са истински...
Напукани устни, уморена душа,
тъй трудно е да живееш
на тази безплодна земя...
Римите - избавление, плачът - суета,
малко трудна е тази наша земна игра.
И сякаш свикнах, че те няма.
Примирих се с тишината.
Уж говоря, а съм няма,
Думата е на съдбата...
Фалшива обич, фалшиво лице,
но принудена съм, разбери ме.
Разделени, заедно на ум...
губи се дори и тази дума 'разум'.
С друг съм - чужди устни ме целуват.
В сърцето ми ти си, любовта не ме напуска.
Една любов... угасваща по нежелание...
разпалвам всеки ден, макар от разстояние.
И уж съм те забравила,
но знаеш ти - не е така -
и нито ти, нито аз
имаме думата сега...
И всичко е наужким...
само сълзите са истински...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирина Todos los derechos reservados
