Само веднъж
Само веднъж да те имам ми стига,
знам, ще си тръгне болката дива,
двама когато стигнем звездите
и жаден дъхът ни слее душите.
После ще нося докосване-рана,
ще помня вкуса на устни желани,
ще усещам ръцете ти, силни въжета,
ще загубя очите ти, но нека
остана пленница на сатаната.
Какво пък толкова, за отплата
на тази само любов приемам,
да убия сърцето, но някъде в мене
да остане дъхът ти, с него ще дишам
и ще забравя да те обичам.
Само веднъж да те имам ми стига,
открадни с мен мига, след това забрави го!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илонка Денчева Todos los derechos reservados
