Само веднъж
Само веднъж да те имам ми стига,
знам, ще си тръгне болката дива,
двама когато стигнем звездите
и жаден дъхът ни слее душите.
После ще нося докосване-рана,
ще помня вкуса на устни желани,
ще усещам ръцете ти, силни въжета,
ще загубя очите ти, но нека
остана пленница на сатаната.
Какво пък толкова, за отплата
на тази само любов приемам,
да убия сърцето, но някъде в мене
да остане дъхът ти, с него ще дишам
и ще забравя да те обичам.
Само веднъж да те имам ми стига,
открадни с мен мига, след това забрави го!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илонка Денчева Всички права запазени
