27 dic 2007, 15:41

Само във съня ми...

  Poesía » Otra
1.2K 0 19
Стоя в предпразничната нощ сама...
очаквам те, тъй както много нощи,
загледана във непрогледната тъма -
ще чакам... и ще се надявам... още...
Отворена за теб е пътната врата,
отворено е и сърцето ми за тебе,
а обичта ми - пътеводна светлина,
пътеката към мен ще ти огрее...
Очаквам те - в уют и светлина,
догарят вече празничните свещи,
във сенките им стеле се тъга -
нечакани потичат сълзите горещи...
Къде се дяна топлината от преди?...
Нима загубих цялата ти обич вече?...
Болезнени във мен са мислите, дали
ще дойдеш ти, поне за тази вечер?...
И тази нощ надеждата ми се стопи, 
аз чаках, както много други нощи...
незряща от изплакани сълзи
по тебе... да мечтая ли все още?...
С проядена от колебания душа
очите си  притварям уморени...
И тази нощ отново съм сама...
и само във сънят ще си до мене...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...