7 jul 2011, 23:09

Само я откраднах...

  Poesía » Otra
695 0 0

Овълчените ми дни се сгромолясват.

И трескаво ехти грехът у мен.

А дали е грях, или e лъч проблясващ

в тъмницата на вълчината в мен?

 

Дали е грях? Или е тревога само,

заключена в копнежите по лек –

лек за душата ми – жадуваща за цялост,

изплъзваща ми се като от век?

 

Как овълчените ми дни се сгромолясват!

И заравят гнойна тишина у мен.

Дали я яхнах, или само я откраднах -

Свободата! Хищнически? Или с чест?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...