7 jul 2011, 23:09

Само я откраднах...

  Poesía » Otra
694 0 0

Овълчените ми дни се сгромолясват.

И трескаво ехти грехът у мен.

А дали е грях, или e лъч проблясващ

в тъмницата на вълчината в мен?

 

Дали е грях? Или е тревога само,

заключена в копнежите по лек –

лек за душата ми – жадуваща за цялост,

изплъзваща ми се като от век?

 

Как овълчените ми дни се сгромолясват!

И заравят гнойна тишина у мен.

Дали я яхнах, или само я откраднах -

Свободата! Хищнически? Или с чест?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...