Jul 7, 2011, 11:09 PM

Само я откраднах...

  Poetry » Other
693 0 0

Овълчените ми дни се сгромолясват.

И трескаво ехти грехът у мен.

А дали е грях, или e лъч проблясващ

в тъмницата на вълчината в мен?

 

Дали е грях? Или е тревога само,

заключена в копнежите по лек –

лек за душата ми – жадуваща за цялост,

изплъзваща ми се като от век?

 

Как овълчените ми дни се сгромолясват!

И заравят гнойна тишина у мен.

Дали я яхнах, или само я откраднах -

Свободата! Хищнически? Или с чест?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...