Jul 7, 2011, 11:09 PM

Само я откраднах...

  Poetry » Other
692 0 0

Овълчените ми дни се сгромолясват.

И трескаво ехти грехът у мен.

А дали е грях, или e лъч проблясващ

в тъмницата на вълчината в мен?

 

Дали е грях? Или е тревога само,

заключена в копнежите по лек –

лек за душата ми – жадуваща за цялост,

изплъзваща ми се като от век?

 

Как овълчените ми дни се сгромолясват!

И заравят гнойна тишина у мен.

Дали я яхнах, или само я откраднах -

Свободата! Хищнически? Или с чест?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...