7 июл. 2011 г., 23:09

Само я откраднах...

697 0 0

Овълчените ми дни се сгромолясват.

И трескаво ехти грехът у мен.

А дали е грях, или e лъч проблясващ

в тъмницата на вълчината в мен?

 

Дали е грях? Или е тревога само,

заключена в копнежите по лек –

лек за душата ми – жадуваща за цялост,

изплъзваща ми се като от век?

 

Как овълчените ми дни се сгромолясват!

И заравят гнойна тишина у мен.

Дали я яхнах, или само я откраднах -

Свободата! Хищнически? Или с чест?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...