Лицето ти е тъмно, със сенки под очите.

Поглеждам те и виждам, че ти си по-различен.

Очите ти блещукат дори и в тъмнината.

Оставям си живота, за да ме имаш, и го знаеш...

Сърцето ти е звяр, а как да го нахраня?

Усещам, че си гладен за моята любов.

Аз мога да ти дам... душа, но ти си дявол.

И знам, че ще възкръснеш, жадувайки за още...

Отдавна си във мен, но можеш ли да бъдеш

до мен и без да молиш, да мога да ти вярвам?

Със сигурност ме имаш, да имам теб - какво е?

Не искам да те виждам, но пак до теб заставам...

Красивото е близо, но скрито е във болка.

Докосваш, без да мислиш, че можеш да раниш...

Не спя, но те сънувам, „обичаш ме”, горчив си.

Небето в мен е само за падащи звезди...