Само за падащи звезди
Лицето ти е тъмно, със сенки под очите.
Поглеждам те и виждам, че ти си по-различен.
Очите ти блещукат дори и в тъмнината.
Оставям си живота, за да ме имаш, и го знаеш...
Сърцето ти е звяр, а как да го нахраня?
Усещам, че си гладен за моята любов.
Аз мога да ти дам... душа, но ти си дявол.
И знам, че ще възкръснеш, жадувайки за още...
Отдавна си във мен, но можеш ли да бъдеш
до мен и без да молиш, да мога да ти вярвам?
Със сигурност ме имаш, да имам теб - какво е?
Не искам да те виждам, но пак до теб заставам...
Красивото е близо, но скрито е във болка.
Докосваш, без да мислиш, че можеш да раниш...
Не спя, но те сънувам, „обичаш ме”, горчив си.
Небето в мен е само за падащи звезди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
