Самоанализ

На спомена по кривия сокак

се спущам в дълбините на Психея,

проглеждам бавно в тайнствения мрак,

опипвам минало - да проумея

къде съм се подхлъзнал, кой урок

не усвоих, поука не извлякох,

защо, попадал на отпор жесток,

победа чиста нивга не дочаках.

Картините преравям в паметта

от детство, войниклък, аспирантура,

ответа на въпроса търся там -

къде допуснах първата халтура,

защо на свойте грешки чак до смърт

ще бъда верен, даже във неволя ?

. . . Към спомените няма царски път,

сърцето снизхождение щом моли . . .