27.10.2015 г., 21:17

Самоанализ

462 0 1

Самоанализ

 

На спомена по кривия сокак

се спущам в дълбините на Психея,

проглеждам бавно в тайнствения мрак,

опипвам минало - да проумея

 

къде съм се подхлъзнал, кой урок

не усвоих, поука не извлякох,

защо, попадал на отпор жесток,

победа чиста нивга не дочаках.

 

Картините преравям в паметта

от детство, войниклък, аспирантура,

ответа на въпроса търся там -

къде допуснах първата халтура,

 

защо на свойте грешки чак до смърт

ще бъда верен, даже във неволя ?

. . . Към спомените няма царски път,

сърцето снизхождение щом моли . . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • . . . Към спомените няма царски път,
    сърцето снизхождение щом моли . . .


    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...