27.10.2015 г., 21:17

Самоанализ

460 0 1

Самоанализ

 

На спомена по кривия сокак

се спущам в дълбините на Психея,

проглеждам бавно в тайнствения мрак,

опипвам минало - да проумея

 

къде съм се подхлъзнал, кой урок

не усвоих, поука не извлякох,

защо, попадал на отпор жесток,

победа чиста нивга не дочаках.

 

Картините преравям в паметта

от детство, войниклък, аспирантура,

ответа на въпроса търся там -

къде допуснах първата халтура,

 

защо на свойте грешки чак до смърт

ще бъда верен, даже във неволя ?

. . . Към спомените няма царски път,

сърцето снизхождение щом моли . . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • . . . Към спомените няма царски път,
    сърцето снизхождение щом моли . . .


    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...