Тъга и сълзи обгръщат деня,
мъгла от горчиви спомени изгарят нощта.
Самодива обвита в кристал,
снижено блести,
зъл, вятърът пръска безброй лъжи.
Самодива с влажни очи
гледа на отминали, недостижими мечти.
С накит златен, красив,
внезапно в свят преобърнат попада
и в бездната губи верижката красива.
Успяла само останките да спаси,
в шепа парчетата злато държи ...