Самодива
949
0
0
Тъга и сълзи обгръщат деня,
мъгла от горчиви спомени изгарят нощта.
Самодива обвита в кристал,
снижено блести,
зъл, вятърът пръска безброй лъжи.
Самодива с влажни очи
гледа на отминали, недостижими мечти.
С накит златен, красив,
внезапно в свят преобърнат попада
и в бездната губи верижката красива.
Успяла само останките да спаси,
в шепа парчетата злато държи
и рони кристални сълзи.
Миналото не ще бъде настояще!
Тъга и сълзи обгръщат деня,
мъгла от горчиви спомени изгарят нощта.
Самодива, обвита в кристал,
снижено блести!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кати Атанасова Все права защищены
