12.01.2010 г., 13:49

Самодива

952 0 0

Тъга и сълзи обгръщат деня,

мъгла от горчиви спомени изгарят нощта.

Самодива обвита в кристал,

снижено блести,

зъл, вятърът пръска безброй лъжи.

Самодива с влажни очи

гледа на отминали, недостижими мечти.

С накит златен, красив,

внезапно в свят преобърнат попада

и в бездната губи верижката красива.

Успяла само останките да спаси,

в шепа парчетата злато държи

и рони кристални сълзи.

Миналото не ще бъде настояще!

 

Тъга и сълзи обгръщат деня,

мъгла от горчиви спомени изгарят нощта.

 

Самодива, обвита в кристал,

снижено блести!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...