2 mar 2011, 0:03

Самодива

1.5K 0 14

Пристигам пак с дъжда звънтящ в стъклата,                             

с ръцете си прегръщам пролетта...

Краката ми не стъпват по земята -                            

танцувам ... Самодива с теб сега.                

 

И моля мрака тихо да приседне                       

до прага на напиращия ден,                               

за да запазя онзи страстен шепот                        

дъха на ласка, там в нощта стаен.                         

 

И искам да заключа твойте мисли,                 

да те омая в щъркови ята.                               

Поток да ти даря - за теб да блика...                 

Венец изплитам с клони и цветя.                      

 

При мен си страстен. Аз съм самодива,        

орисана да те държи във плен.                       

И нежна съм, и огнена, и дива -                       

животът ти на мен е посветен.                        

 

А  щом потърсиш лек и заклинание         

и в мен намериш своя благослов.                   

Наричай  ме със името желание,                     

отпивай ме на глътки... и с любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...