Mar 2, 2011, 12:03 AM

Самодива 

  Poetry » Love
1302 0 14

Пристигам пак с дъжда звънтящ в стъклата,                             

с ръцете си прегръщам пролетта...

Краката ми не стъпват по земята -                            

танцувам ... Самодива с теб сега.                

 

И моля мрака тихо да приседне                       

до прага на напиращия ден,                               

за да запазя онзи страстен шепот                        

дъха на ласка, там в нощта стаен.                         

 

И искам да заключа твойте мисли,                 

да те омая в щъркови ята.                               

Поток да ти даря - за теб да блика...                 

Венец изплитам с клони и цветя.                      

 

При мен си страстен. Аз съм самодива,        

орисана да те държи във плен.                       

И нежна съм, и огнена, и дива -                       

животът ти на мен е посветен.                        

 

А  щом потърсиш лек и заклинание         

и в мен намериш своя благослов.                   

Наричай  ме със името желание,                     

отпивай ме на глътки... и с любов.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??