Самодива
Пристигам пак с дъжда звънтящ в стъклата,
с ръцете си прегръщам пролетта...
Краката ми не стъпват по земята -
танцувам ... Самодива с теб сега.
И моля мрака тихо да приседне
до прага на напиращия ден,
за да запазя онзи страстен шепот
дъха на ласка, там в нощта стаен.
И искам да заключа твойте мисли,
да те омая в щъркови ята.
Поток да ти даря - за теб да блика...
Венец изплитам с клони и цветя.
При мен си страстен. Аз съм самодива,
орисана да те държи във плен.
И нежна съм, и огнена, и дива -
животът ти на мен е посветен.
А щом потърсиш лек и заклинание
и в мен намериш своя благослов.
Наричай ме със името желание,
отпивай ме на глътки... и с любов.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Късметлия е той!
