9 mar 2008, 9:54

Самодиви в погледа

746 0 3
Подплаших самодивите
в погледа.
Побягнаха
като от извор пресъхващ.
От косите им
падаха глухарчета,
поляната грейна от жълтото.
Подплаших самодивите
в погледа.
Тревата зажули
нозете им,
воалът се спъваше
в босото,
от смеха им изгряха
звездите.
Последвах самодивите
към тайството...
на погледа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • обичам самодивски стихове и съм писала и ще пиша...
    сродна си ми, Ели, близка. Хубаво е, че те открих.
    с обич, прекрасна.
  • Благодаря, приятна подкрепа, Васка. Скоро очаквай още в същия дух - емоционално издайнически стихове. Ели
  • Много интересно!!!Хареса ми
    ''Последвах самодивите
    към тайството...
    на погледа.''
    Добре дошла и успех!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...