9.03.2008 г., 9:54

Самодиви в погледа

740 0 3
Подплаших самодивите
в погледа.
Побягнаха
като от извор пресъхващ.
От косите им
падаха глухарчета,
поляната грейна от жълтото.
Подплаших самодивите
в погледа.
Тревата зажули
нозете им,
воалът се спъваше
в босото,
от смеха им изгряха
звездите.
Последвах самодивите
към тайството...
на погледа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • обичам самодивски стихове и съм писала и ще пиша...
    сродна си ми, Ели, близка. Хубаво е, че те открих.
    с обич, прекрасна.
  • Благодаря, приятна подкрепа, Васка. Скоро очаквай още в същия дух - емоционално издайнически стихове. Ели
  • Много интересно!!!Хареса ми
    ''Последвах самодивите
    към тайството...
    на погледа.''
    Добре дошла и успех!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...