9 мар. 2008 г., 09:54

Самодиви в погледа

745 0 3
Подплаших самодивите
в погледа.
Побягнаха
като от извор пресъхващ.
От косите им
падаха глухарчета,
поляната грейна от жълтото.
Подплаших самодивите
в погледа.
Тревата зажули
нозете им,
воалът се спъваше
в босото,
от смеха им изгряха
звездите.
Последвах самодивите
към тайството...
на погледа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • обичам самодивски стихове и съм писала и ще пиша...
    сродна си ми, Ели, близка. Хубаво е, че те открих.
    с обич, прекрасна.
  • Благодаря, приятна подкрепа, Васка. Скоро очаквай още в същия дух - емоционално издайнически стихове. Ели
  • Много интересно!!!Хареса ми
    ''Последвах самодивите
    към тайството...
    на погледа.''
    Добре дошла и успех!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...