30 mar 2011, 0:15

Самодивски цветя 

  Poesía » Otra
742 0 12

Нахлуват чужди погледи в деня ми.

И дълго нежадували очи

привнасят недотам кристални мисли,

объркали лъжата си с мечти.

 

Стремежи жалки, евтини и скучни

опитват да докоснат моя свят.

Дали животът хората отучи

да бъдат истински и да летят?

 

Лъжата често бъркаме със разум,

кръщаваме покварата сами

и времето белязваме със алчност,

надеждата обръщаме в пари…

 

Кажи ми, Господи, нима е трудно

с усмивка да посрещаме деня?

Нали животът ни, в звездите влюбен,

умее да прегръща с доброта?

 

И погледите чужди, дето парят

щом се забият в моята душа

ще преродя като цветя със вяра

и чисти на венец ще ги сплета.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Първите три куплета ме карат да мисля, че сред жените макар и рядко се появява превъзходна мъдрост. Да не говорим, че и сред мъжете няма такава.
    Относно петия куплет - може малко да се шлайфа от чисто стихоплетска гледна точка.
  • Хубаво!
  • Поздравления, Дани!

    П.С. Радвам се, че се запознахме тази вечер!
  • Такъв е живота,и груб ,но и незаменим на моменти.Поздрав!
  • Много истински и хубав стих! Поздрави!
  • да, Дани...животът умее да прегръща и с доброта...
    наистина пречистващ стих...истински..
    сърдечен поздрав.
  • Пречистващ стих! Поздрав!
  • Ако всички се усмихваме повече ще живеем в един по-слънчев свят.Поздрав Дани!
  • И от мен поздравления за страхотния стих!
  • Някой така те е ядосал, че чак снимката си сменила и с други очи гледаш...
    Сей! Земята е с голямо сърце - има място и за твоите цветя...
  • хубав много
  • малко трябва всичко да е по-различно и по-хубаво! Поздравления за чудесния стих!
Propuestas
: ??:??