Самодивски цветя
Нахлуват чужди погледи в деня ми.
И дълго нежадували очи
привнасят недотам кристални мисли,
объркали лъжата си с мечти.
Стремежи жалки, евтини и скучни
опитват да докоснат моя свят.
Дали животът хората отучи
да бъдат истински и да летят?
Лъжата често бъркаме със разум,
кръщаваме покварата сами
и времето белязваме със алчност,
надеждата обръщаме в пари…
Кажи ми, Господи, нима е трудно
с усмивка да посрещаме деня?
Нали животът ни, в звездите влюбен,
умее да прегръща с доброта?
И погледите чужди, дето парят
щом се забият в моята душа
ще преродя като цветя със вяра
и чисти на венец ще ги сплета.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
