28 may 2009, 21:45

Самодостатъчност 

  Poesía » Filosófica
827 0 5

Слънчевата сянка кротко мига.
Аз наблюдавам в унес две крила.
И чувствам, че понякога ми стига
сама със себе си часа да споделя.

Ненужен говор мисълта ми дразни,
неистов кикот и безсмислени слова:
аз чувствам, че понякога напразно
опитвам да се боря със това.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??