May 28, 2009, 9:45 PM

Самодостатъчност 

  Poetry » Phylosophy
828 0 5

Слънчевата сянка кротко мига.
Аз наблюдавам в унес две крила.
И чувствам, че понякога ми стига
сама със себе си часа да споделя.

Ненужен говор мисълта ми дразни,
неистов кикот и безсмислени слова:
аз чувствам, че понякога напразно
опитвам да се боря със това.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??