28.05.2009 г., 21:45 ч.

Самодостатъчност 

  Поезия » Философска
763 0 5

Слънчевата сянка кротко мига.
Аз наблюдавам в унес две крила.
И чувствам, че понякога ми стига
сама със себе си часа да споделя.

Ненужен говор мисълта ми дразни,
неистов кикот и безсмислени слова:
аз чувствам, че понякога напразно
опитвам да се боря със това.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??