10 feb 2014, 18:16  

Самопризнание или отрицание (Част I)

1.2K 0 5

Този стих е недовършен, но нещо в мен ме кара да го публикувам така, без смисъл и без край... Може би някой ден ще успея да го довърша...а дотогава:

 

Искам да опиша чувствата ми във куплет.

Но тях дали наистина ги има?

Съмнението п(р)оявява се на този ред,

Сърцето ми затворено го провокира.

 

Искам да открия обяснението за това,

което кара ме да страдам,

когато чакам да се появиш през някоя врата,

а теб те няма и аз духом в бездната пропадам.

 

А да те видя, чуя или твоето присъствие усетя,

покачва моето съмнение,

че преповдигнатото в тоз' момент мое настроение,

е плод на влюбчивото ми въображение.

 

Опитах се да си призная,

че те харесвам, даже те желая.

Но болното ми от любови разни тяло,

ми казва ясно - само ти се е прищяло.

 

(Следва продължение и/или редакция)

 

Н. Д.

Кьолн, Октомври 2013

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте! Продължението е готово. Публикувала съм целия стих под името "Самопризнание или отрицание 2". Ще се радвам, ако го прочетете и изкажете мнението си! Благодаря!
  • Благодаря Ви, Елена! Много ме зарадвахте!
  • Красиво ! Хареса ми !
  • Благодаря Ви, Виктор! Надявам се и аз скоро да има продължение
  • редакция...вървя по остри камъчета!
    реката е далеч да ги заглади. не съм вещ,
    но ми се иска да прочета редактирано продължение. )))
    успех!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...