10 feb 2014, 18:16  

Самопризнание или отрицание (Част I)

1.2K 0 5

Този стих е недовършен, но нещо в мен ме кара да го публикувам така, без смисъл и без край... Може би някой ден ще успея да го довърша...а дотогава:

 

Искам да опиша чувствата ми във куплет.

Но тях дали наистина ги има?

Съмнението п(р)оявява се на този ред,

Сърцето ми затворено го провокира.

 

Искам да открия обяснението за това,

което кара ме да страдам,

когато чакам да се появиш през някоя врата,

а теб те няма и аз духом в бездната пропадам.

 

А да те видя, чуя или твоето присъствие усетя,

покачва моето съмнение,

че преповдигнатото в тоз' момент мое настроение,

е плод на влюбчивото ми въображение.

 

Опитах се да си призная,

че те харесвам, даже те желая.

Но болното ми от любови разни тяло,

ми казва ясно - само ти се е прищяло.

 

(Следва продължение и/или редакция)

 

Н. Д.

Кьолн, Октомври 2013

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте! Продължението е готово. Публикувала съм целия стих под името "Самопризнание или отрицание 2". Ще се радвам, ако го прочетете и изкажете мнението си! Благодаря!
  • Благодаря Ви, Елена! Много ме зарадвахте!
  • Красиво ! Хареса ми !
  • Благодаря Ви, Виктор! Надявам се и аз скоро да има продължение
  • редакция...вървя по остри камъчета!
    реката е далеч да ги заглади. не съм вещ,
    но ми се иска да прочета редактирано продължение. )))
    успех!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...