Самопризнание или отрицание (Част I)
Този стих е недовършен, но нещо в мен ме кара да го публикувам така, без смисъл и без край... Може би някой ден ще успея да го довърша...а дотогава:
Искам да опиша чувствата ми във куплет.
Но тях дали наистина ги има?
Съмнението п(р)оявява се на този ред,
Сърцето ми затворено го провокира.
Искам да открия обяснението за това,
което кара ме да страдам,
когато чакам да се появиш през някоя врата,
а теб те няма и аз духом в бездната пропадам.
А да те видя, чуя или твоето присъствие усетя,
покачва моето съмнение,
че преповдигнатото в тоз' момент мое настроение,
е плод на влюбчивото ми въображение.
Опитах се да си призная,
че те харесвам, даже те желая.
Но болното ми от любови разни тяло,
ми казва ясно - само ти се е прищяло.
(Следва продължение и/или редакция)
Н. Д.
Кьолн, Октомври 2013
© Надя Даскалова All rights reserved.
