ScarletSun (Мария)
125 49
14 abr 2012, 20:51

Самопризнания 

  Poesía » De amor
631 0 4

Така бих искала да те обичам - 

безумно и безкрайно да се влюбя.

На седемнайсет. И като момиче,

страхувам се сърцето да загубя.

 

Така бих искала да не заспивам,

докато ти не си заспал до мен,

ала, уплашена, зад бронята се скривам

и Купидон отново е сразен.

 

А уж на седемнайсет ни е лесно

през ден да любим и да се разлюбваме,

със захаросаните стихове и песни

"единствено" да правим всяко влюбване.

 

Пък аз не мога. А така бих искала

да те обичам лудо, всеобхватно.

Но бягам. Уж неволно, а наистина - 

таз сладка болка ми е непонятна.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!!
  • Браво, Скарлет! Чудесно е.
  • Удивен съм! Очаквах да си поредното момиченце, което публикува своите разочарования като любовна поезия.
    Показваш нещо съвсем различно от нещата в този жанр, на които съм попадал. Не показваш крайност, няма омраза, няма наранена гордост. Има мечти, има позитивни чувства и реални емоции. Не е фалшиво - истинско е. Римата е на добро ниво. Тя не е особено важна, но си я постигнала. Браво! Ритъмът е точен. Стихотворението лесно се помни.
    Малко ти завиждам. Аз не съм толкова добър в поезията. Не успявам да вложа чувство колкото ти можеш. Продължавай все така!
  • Браво Мария!Хареса ми..
Propuestas
: ??:??