14 abr 2012, 20:51

Самопризнания

794 0 4

Така бих искала да те обичам - 

безумно и безкрайно да се влюбя.

На седемнайсет. И като момиче,

страхувам се сърцето да загубя.

 

Така бих искала да не заспивам,

докато ти не си заспал до мен,

ала, уплашена, зад бронята се скривам

и Купидон отново е сразен.

 

А уж на седемнайсет ни е лесно

през ден да любим и да се разлюбваме,

със захаросаните стихове и песни

"единствено" да правим всяко влюбване.

 

Пък аз не мога. А така бих искала

да те обичам лудо, всеобхватно.

Но бягам. Уж неволно, а наистина - 

таз сладка болка ми е непонятна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!!
  • Браво, Скарлет! Чудесно е.
  • Удивен съм! Очаквах да си поредното момиченце, което публикува своите разочарования като любовна поезия.
    Показваш нещо съвсем различно от нещата в този жанр, на които съм попадал. Не показваш крайност, няма омраза, няма наранена гордост. Има мечти, има позитивни чувства и реални емоции. Не е фалшиво - истинско е. Римата е на добро ниво. Тя не е особено важна, но си я постигнала. Браво! Ритъмът е точен. Стихотворението лесно се помни.
    Малко ти завиждам. Аз не съм толкова добър в поезията. Не успявам да вложа чувство колкото ти можеш. Продължавай все така!
  • Браво Мария!Хареса ми..

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...