14 апр. 2012 г., 20:51

Самопризнания

791 0 4

Така бих искала да те обичам - 

безумно и безкрайно да се влюбя.

На седемнайсет. И като момиче,

страхувам се сърцето да загубя.

 

Така бих искала да не заспивам,

докато ти не си заспал до мен,

ала, уплашена, зад бронята се скривам

и Купидон отново е сразен.

 

А уж на седемнайсет ни е лесно

през ден да любим и да се разлюбваме,

със захаросаните стихове и песни

"единствено" да правим всяко влюбване.

 

Пък аз не мога. А така бих искала

да те обичам лудо, всеобхватно.

Но бягам. Уж неволно, а наистина - 

таз сладка болка ми е непонятна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!!
  • Браво, Скарлет! Чудесно е.
  • Удивен съм! Очаквах да си поредното момиченце, което публикува своите разочарования като любовна поезия.
    Показваш нещо съвсем различно от нещата в този жанр, на които съм попадал. Не показваш крайност, няма омраза, няма наранена гордост. Има мечти, има позитивни чувства и реални емоции. Не е фалшиво - истинско е. Римата е на добро ниво. Тя не е особено важна, но си я постигнала. Браво! Ритъмът е точен. Стихотворението лесно се помни.
    Малко ти завиждам. Аз не съм толкова добър в поезията. Не успявам да вложа чувство колкото ти можеш. Продължавай все така!
  • Браво Мария!Хареса ми..

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...