Самопризнания
Така бих искала да те обичам -
безумно и безкрайно да се влюбя.
На седемнайсет. И като момиче,
страхувам се сърцето да загубя.
Така бих искала да не заспивам,
докато ти не си заспал до мен,
ала, уплашена, зад бронята се скривам
и Купидон отново е сразен.
А уж на седемнайсет ни е лесно
през ден да любим и да се разлюбваме,
със захаросаните стихове и песни
"единствено" да правим всяко влюбване.
Пък аз не мога. А така бих искала
да те обичам лудо, всеобхватно.
Но бягам. Уж неволно, а наистина -
таз сладка болка ми е непонятна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
