malinaaaaa (Малина Арнаудова)
1 34

15 feb 2007, 21:31

Саморазмишление

Poesía

894 0 2

Саморазмишление

Онемях!

Мисълта заключих пред входната врата.

Няма смях!

Мисълта държи за ръка любовта.

Сълзи!

Къде ли е загубила ключа?

Мечти!

Дали ще мога да ги върна?

Обещание!

Върви напред и не се обръщай!

Наказание!

Чувствата си вече не прегръщай!

Страх!

Кажи ”Чао” на ужасната вина!

Грях!

Усмихни се, отвори своята врата!

М. 07.11.2006 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

merigold (Мери)

Интересно е и е оригинално!

2007-02-16T17:21:27+02:00
fetko77 (Светослав Савов)

Нестандартно е Малине, интересно е, и звучи оригинално! Но както съм ти казвал винаги, пътят е дълъг и труден, но истината е една - продължавай напред, с теб съм!!! Фелис

2007-02-16T17:15:21+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0