15 feb 2007, 21:31

Саморазмишление

  Poesía
892 0 2

Саморазмишление

 

Онемях!

Мисълта заключих пред входната врата.

Няма смях!

Мисълта държи за ръка любовта.

Сълзи!

Къде ли е загубила ключа?

Мечти!

Дали ще мога да ги върна?

Обещание!

Върви напред и не се обръщай!

Наказание!

Чувствата си вече не прегръщай!

Страх!

Кажи ”Чао” на ужасната вина!

Грях!

Усмихни се, отвори своята врата!

 

М.                                                                          07.11.2006 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно е и е оригинално!
  • Нестандартно е Малине, интересно е, и звучи оригинално! Но както съм ти казвал винаги, пътят е дълъг и труден, но истината е една - продължавай напред, с теб съм!!! Фелис

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...