Саморазмишление
Онемях!
Мисълта заключих пред входната врата.
Няма смях!
Мисълта държи за ръка любовта.
Сълзи!
Къде ли е загубила ключа?
Мечти!
Дали ще мога да ги върна?
Обещание!
Върви напред и не се обръщай!
Наказание!
Чувствата си вече не прегръщай!
Страх!
Кажи ”Чао” на ужасната вина!
Грях!
Усмихни се, отвори своята врата!
М. 07.11.2006 г.
© Малина Арнаудова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Интересно е и е оригинално!