Саморазмишление
Онемях!
Мисълта заключих пред входната врата.
Няма смях!
Мисълта държи за ръка любовта.
Сълзи!
Къде ли е загубила ключа?
Мечти!
Дали ще мога да ги върна?
Обещание!
Върви напред и не се обръщай!
Наказание!
Чувствата си вече не прегръщай!
Страх!
Кажи ”Чао” на ужасната вина!
Грях!
Усмихни се, отвори своята врата!
М. 07.11.2006 г.
© Малина Арнаудова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Интересно е и е оригинално!