15.02.2007 г., 21:31

Саморазмишление

888 0 2

Саморазмишление

 

Онемях!

Мисълта заключих пред входната врата.

Няма смях!

Мисълта държи за ръка любовта.

Сълзи!

Къде ли е загубила ключа?

Мечти!

Дали ще мога да ги върна?

Обещание!

Върви напред и не се обръщай!

Наказание!

Чувствата си вече не прегръщай!

Страх!

Кажи ”Чао” на ужасната вина!

Грях!

Усмихни се, отвори своята врата!

 

М.                                                                          07.11.2006 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малина Арнаудова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно е и е оригинално!
  • Нестандартно е Малине, интересно е, и звучи оригинално! Но както съм ти казвал винаги, пътят е дълъг и труден, но истината е една - продължавай напред, с теб съм!!! Фелис

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...