valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
26 abr 2008, 11:07

Саморазпятие 

  Poesía
529 0 8
Тишината вече ме измаря.
Спомен от усмивка ме души.
Опитвам се наум да разговарям.
Монологът в ехо не кънти...

Празното пространство е окови.
Чувствам и небето за стена.
Хиляди въпроси в мене ровят
като червей рохката земя...

И кънти главата като рупор,
ураганно в ехо се върти.
Отговори търся, ала сухи
вехнат те... Дали ще завали?

Впиват се пироните в ръцете,
времето палач и то мълчи,
а венецът трънен е в сърцето.
То от болка спира да тупти.

Нека си проплача битието,
скърца във зъбите ми грехът.
Като сняг белее ми лицето,
а трябваше да бъде светлина...



© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??