27 ago 2007, 14:35

Самота 

  Poesía
803 0 2
Самота


Сама!
Без тебе съм сега
и проклинам своята съдба.
Защо не бях добра?
Защо не бях жена?
Сякаш звяр от мен излезе
и те взе...
Проклинам своите дни!
Проклинам сладникавите си мечти,
от тях единствено боли!
Ще бъда все сама,
докато за тебе стене моята душа.

© Пламена Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??