27.08.2007 г., 14:35 ч.

Самота 

  Поезия
714 0 2
Самота


Сама!
Без тебе съм сега
и проклинам своята съдба.
Защо не бях добра?
Защо не бях жена?
Сякаш звяр от мен излезе
и те взе...
Проклинам своите дни!
Проклинам сладникавите си мечти,
от тях единствено боли!
Ще бъда все сама,
докато за тебе стене моята душа.

© Пламена Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??