Самота

5 may 2011, 23:09

Poesía

683 0 2

Една безмълвна душа,
самотна, обгърната от тъмнина.
Говори, дори вика тя,
но никой не иска да я чуе,
никой не иска да помогне,
дори само да прошепне:
„Не се плаши, не плачи,
всичко ще се подреди…”
Без приятели дори,
без човек, който да я подкрепи,
без човек, с когото да сподели,
да сподели своите мъки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Propuestas